Ето че има сериозна обществена необходимост да се направи нещо по този въпрос, ала инстанциите бездействат вече много, твърде много години. Не е ли странно това? Можем ли да си дадем сметка за такова странно държание, или какво пречи МОН да въведе учебен предмет по сексуално образование?

Ако отправим тези въпроси към образователната инстанция, то можем още сега да кажем какъв ще бъде нейния отговор. Ще кажат първом: туй не е проста работа, трябва добре да се обмисли. После ще кажат: ами няма подготвени "кадри", които да преподават такъв предмет. И ще добавят: няма също и написано помагало, няма учебник, пък е и трудно такъв да се напише. И ще заключат дълбокомислено: искаме да го въведем, ала за момента нямаме... готовност, оказва се прекалено трудно, "несмотря" на желанията ни. Това ще ни кажат, друго няма какво да ни кажат.

Спор обаче няма, че това са формални и преодолими пречки. И че е крайно време да се прояви нужната решимост. Не само защото агресивността и дори престъпността на сексуална основа сред младите застрашително нараства. Ами и защото просто трябва да се отговори на потребностите на младите хора да мислят и да разговарят свободно за секса, и то именно в училище. Едно такова говорене за секса тъкмо в класните стаи е крайно необходимо и то би имало даже терапевтично и освобождаващо въздействие. Децата не могат свободно да разговарят за секса с родителите си, за това има непреодолими табута и пречки.

Да разговарят само с връстниците си или с по-големи приятели е недостатъчно, а и всеки добре си представя как разговарят по сексуалните въпроси в своите компании: по крайно груб, циничен, вулгарен и неподходящ начин. Около секса в съзнанията им затова е възникнала една своеобразна тайнственост и дори мистичност, поради която всеки е оставен на самия себе си, за да се бори и да я преодолява както може. Вълненията, тревогите и безпокойствата около тия проклети въпроси тормозят младите хора всеки ден. Някои успяват да намерят изход, ала други, и то мнозинството, на тази основа си остават комплексирани за цял живот.

Хора, които не са успели да решат сексуалните си проблеми и се се фиксирали върху иначе лесно преодолими задръжки, такива хора освен че не могат да имат пълноценен сексуален живот, не могат да бъдат и пълноценни личности и граждани. На сексуална основа се дължат в корена си и много явления на масовата психопатология, на които сме свидетели в нашето общество. Явно нещата са сериозни и затова безхаберието обществото и особено на образователната институция, която е длъжна да направи нещо, е направо непростимо.

Тези дни излезе книгата ми "Еротика и Свобода", която всъщност е едно ръководство по сексуално образование и самообразование, направено на основата на най-модерни техники за дискусии и групови обсъждания. Тази книга лежа години наред в нечие чекмедже в МОН, защото аз я предложих най-напред именно за учебно помагало по сексуално образование. Не е тайна, че по издаването на учебници и помагала у нас съществува невероятна корупция, защото от това се печелят много пари. По тази причина никой не си мръдна пръста да разгледа моето помагало именно като учебно пособие за училищата ни.

И ето, принудих се да го преработя и да го издам като книга, пък дано млади хора я ползват с ефект за себе си. И ето, оказва се, едно лице като мен върши работа, която отдавна трябваше да свършат образователните институции. Което само по себе си е абсурдно. Остава учители да започнат да ползват книгата ми като помагало на своя отговорност, а пък тогава МОН да започне да ги наказва че са си го позволили. И до това може да се стигне. Неслучайно някои предлагат страната ни да се нарече Абсурдистан... може би са прави.