От най-стари времена хората са се опитвали да групират звездите по небето, за да запомнят по-лесно разположението им и да се ориентират по тях. Тези групи звезди били наречени съзвездия. Най-бляскавите звезди от всяко съзвездие още в древността са били свързвани с въображаеми линии, образуващи лесно запомнящи се фигури. Цялото небе е разделено на 88 съзвездия. Под съзвездие разбираме област от небето, оградена с условни граници. Всички космически обекти, които се виждат от Земята в пределите на тези граници, се отнасят към съответното съзвездие независимо от истинските им размери и от разстоянията до тях. Най-забележимите съзвездия носят имената си от дълбока древност. Повечето от тях са свързани с гръцката митология - Орион, Андромеда, Касиопея, Цефей, Пегас и др. Някои съзвездия носят имената на предмети - според фигурите, образувани от влизащите в тях звезди - Триъгълник, Стрела и др. Групирането на звездите в съзвездия ни помага да открием и установим названията на отделните звезди в нощното небе. В съзвездията част от звездите очертават по-малки характерни фигури. Например част от звездите на Голямата мечка очертават т.нар. Рало.. В действителност обаче разстоянията между тях са огромни. Зодиакът е пръстен от тринадесет съзвездия, през които преминава Слънцето в течение на годината и затова те се наричат зодиакални. Първото от тях е съзвездието Овен, което бележи началото на пролетта, а последното е Риби. Зодиакално съзвездие не може да се наблюдава, когато Слънцето се проектира в него. Зодиакални са съзвездията Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Змиеносец, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Повечето най-ярки звезди имат едновременно английско и гръцко име. Звездите също така се определят и по името на съзвездието, в което са разположени, като към него се добавя една буква от гръцката азбука. Обикновено най-ярката звезда от дадено съзвездие се означава с гръцката буква алфа (). Следващата по яркост взема името на втората буква от гръцката азбука бета () и т.н. Понеже гръцката азбука има само 24 букви, при положение, че звездите в дадено съзвездие са повече от 24, звездите от 25-тата нататък получават номера. Съзвездията, разположение около Северния небесен полюс, са видими през всяка нощ от годината, докато останалите съзвездия се виждат в определени периоди Трябва да е ясно, че съзвездието не е определена област в космическото пространство, както го смятат повечето непосветени, а само някакъв диапазон от направления от гледна точка на земния наблюдател. Освен звездите, в различните съзвездия могат да бъдат видяни както много далечни галактики, така и близки обекти от слънчевата система.. С времето, обаче, тези обекти могат да се преместват от едно съзвездие в друго. Това е присъщо най-вече на близките и бързо движещи се обекти: Луната, например, прекарва в едно съзвездие не повече от 2-3 денонощия, а планетите от няколко денонощия до няколко години. Видимата площ на съзвездието се определя в телесен ъгъл и се изчислява в квадратни градуси. За пример Слънцето и луната заемат на небето площ около 0,2 квадратни градуса, а площта на цялата небесна сфера е около 41253 кв. градуса.
